Свети Климент Охридски е български средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език.Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици. Предполага се, че Климент е българин, роден в Югозападна Македония, за който се смята, че е участвал на млади години още в хазарската и аланската мисии на Кирил и Методий през 859-861 г.
Безспорно Климент участва и в мисията на Кирил и Методий във Великоморавия като техен ученик. В някои по-късни славянски жития се казва, че презвитер Климент е бил ръкоположен заедно с Наум в свещенически сан от папата в Рим през 868 г., преди смъртта на св. Кирил.След смъртта на Кирил в Рим през 869 той се връща с Методий в Панония и Великоморавия, а след като Методий почива (пролетта на 885 г.), Климент, заедно с избрания от Методий за негов наследник Горазд, оглавяват продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във Великоморавия.
През 885 г. Климент е изгонен от Моравия , заедно с другите ученици на Светите братя – Наум и Ангеларий и идват в България, където Климент се посветил изцяло на българския народ. Той бил изпратен от българсия княз Борис І в отдалечените от столицата югозападни земи с главен град Охрид,където създава Охридската книжовна школа, първия славянски университет.За седем години (886-893) той обучава на глаголица, и както пише Теофилакт „на българско наречие", близо 3 500 ученици. През 893 г. е извикан от новия цар Симеон I в Преслав, където е ръкоположен за епископ на Величката епархия в същата област, с титлата „Велички". Така той става там първия славянски епископ. Наум, изпратен от цар Симеон I, заема неговият пост на ръководител на школата и книжовния център в Кутмичевица в същата 893 година.
Когато след 7 години Наум умира в 910 г., Климент основава в Охрид с помощта на цар Симеон манастира „Св. Панталеймон" и още една църква, която после става архиепископско седалище, така че той е построил две от трите тогавашни охридски църкви. За последен път Климент се отправя в Преслав и моли цар Симеон да го освободи от задълженията му като епископ, но получава отказ.
Уморен от пътешествието, но работещ над превода на Триода, Климент умира на 27 юли 916 г. в Охрид. Погребан е в притвора на „неговата" манастирска църква „св. Панталеймон" („Стари св. Климент"), превърната около 1515 г. в джамия, днес възстановена от руините през 2001-2002 г. Останките му са пренесени в охридската църква „Св. Богородица Периблептос", наречена след това „св. Климент". Част от мощите на светеца днес се съхраняват и в новопостроената в Пловдив църква „Св.Климент Охридски". Скоро след неговата смърт епископ Климент е канонизиран за светец.
Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език, той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. В „Краткото житие" се казва, че той „измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил". Затова обикновено се смята, че той въвежда и кирилицата, макар че е по-вероятно тя да се развива постепенно под силно византийско влияние в Преславската книжовна школа в началото на 10 век.